Петър Волгин: Нашият проблем, на българите, е, че ние имаме изключително сериозно отношение към всичко. Ние сме толкова сериозни, сериозни до скучност. Ние не можем да си представим, че на миналото, на историята и на културата, може да се гледа по един игрови начин, по един весел начин, че със нея може да се извършват такъв тип акции, които в крайна сметка показват, че това минало е живо.

Катя Тодорова: Говорим си, че в едно НЕсвободно общество нещата ВИНАГИ се решават със заличаване, с клишета и лицемерие. Историята ни е пълна с герои, но не и с хора. В изкуството ни се говори за пари, но не за свобода.

Петър Волгин: Ние сме свикнали да мислим в един път зададени теми и образи и всеки, който малко кривне от тези зададени теми и образи, моментално бива обругаван, моментално бива определян като враг. Ние много обичаме да си измисляме врагове. Много обичаме да казваме, че еди кой си е враг, защото не се отнася почтително.

Катя Тодорова: Казваме си, че от толкова почтителност, сме се превърнали в малодушен народ - хора, които нямат качеството да се самоиронизират, защото се чувстват слаби. Хора, които делят историята на герои и жертви; на "за" и "против". Превърнали сме се на хора, които имат свобода, но не са свободни.

Петър Волгин: Ние отново използвахме този случай да се разделим на комунисти и антикомунисти. Отново използвахме случая да влезем в този тип противопоставяне. Интересното при битката на българския комунизъм и антикомунизъм е, че те са двете лица на една и съща монета. И двете са еднакво примитивни, и двете са еднакво вторични, и двете са еднакво неискрени.

“НЕсвободно общество ... малодушен народ - хора, които нямат качеството да се самоиронизират, защото се чувстват слаби“.
Но как да се почувстваш силен със 130 евро месечна заплата! В Европа, където има общество и хората сами определят съдбата си, това е една прилична дневна надница.

Робът си остава роб, дори когато е с царска корона.

"Робът си остава роб, дори когато е с царска корона."

Вие сте го казали :)