Проф. д.ф.н. Калин Янакиев: Понеже ние изглежда живеем в култура на релаксацията - където човек не ралаксира за да продължава да живее, а живее за да релаксира. То и смехът, лекотата, несериозността - да го кажем направо - се превръщат постепенно от отдих, от прекъсване, от хиатус, в нещо, което е нормата. И което сериозността по-скоро ограбва, по-скоро отлага, по-скоро забранява.

Забележете поведението на млади хора, които са свързани помежду си: "Весели ме. Не искам никакъв ангажимент. Не искам нищо сериозно. Искам пребиваване в едно постоянно шоу." Това идва, по някакъв начин, от това базисно усещане, че релаксацията е нормата, че релаксацията вече не е отдих. Тук имаме едно странно превръщане на смеха от от-дих от об-лекчаване в нормално състояние, което серизността абортира, което сериозността суспендира, което сериозността заплашва.

Проф. д.ф.н. Георги Каприев: И тук стигаме до един невероятен парадокс: Когато всичко се превърне в шоу, смехът изчезва. Шоуто става сериозно.

Прочутият анекдот за клоуна, който отишъл при лекаря и той му предписал смях. Клоуна казал "Не е възможно, аз съм клоун!". Аз съм институцията, която трябва да произвежда смях. Аз не мога да бъда весел. Аз не мога да схвана смеха. Аз не мога да имам смеха.

Обърнете внимание тези шоу програми, които ние гледаме, които се задържат с години, защото има интерес към тях. Там изведнъж започва да се извършва някаква страшно сериозна работа, включително по разсмиването на публиката. Със страшно сериозни муцуни. Защото тъкмо това, обръщането, внедряването или втурването на смеха в сериозното е изгубено, смеха е станал всичко, тоест, той е изчезнал.

Проф. д.ф.н. Цочо Бояджиев: И се е променило неговото качество. защото желанието да се релаксира на всяка цена снема пък определени форми на смеха, изискващи интелектуално усилие. Финният хумор, изисканият хумор, това което наричаме "английски хумор", той, ако забелязвате, практически отсъства. Много рядко в комически, сатирични предавания, можете да забележите високи форми на хумор. Там се играе обикновено с вулгарността - това е най-простото. Защото на вулгарното някакси спонтанно всеки, именно отпуснато, без напрежение, без да ангажиране на интелект, без опит да разкодираш остроумно кодирания компонент на смеха...

Проф. д.ф.н. Георги Каприев: Няма начин да го откриеш. Аз имам достатъчно близки хора, които работят като сценаристи на едно много смешно предаване в една от популярните телевизии. Аз много периферно го гледам, но колкото пъти го гледам, толкова пъти се отвращавам на ниското ниво на това, което предизвиква смеха. И ги питам: "Добре, вие сте интелигентни хора, не можете ли да направите нещо? Не може.". На тях това им се поръчва. Това иска публиката. И в момента, в който те напишат нещо, което отива малко по-високо, то просто се изрязва и не им се плаща.